случай

Речник на българския език

слу̀чай съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м.
1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко убийство. Ще ти разкажа един случай с мой познат. Невороятен случай. Случай от дейността на политиците.
2. Разг. Само ед. Случайност. Понякога случаят решава всичко.
3. Удобен момент, добра възможност. Не намерих случай да му обясня. Изпускам случая. Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него.
В краен случай. — При последна възможност.
В противен случай. — Ако не стане така.
В случай на/че. — Ако стане така.
За всеки случай. — Като резервен вариант; при необходимост.
При всички случаи. — При всички обстоятелства; каквото и да стане.
По случай. — По повод на. Каня гости по случай рождения си ден.
Спешен случай. — Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса.

Грешни изписвания (2)

  • случъй
  • случей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-чай
непълен член слу-чая
пълен член слу-ча-ят
мн.ч. слу-чаи
членувано слу-ча-и-те
бройна форма слу-чая
звателна форма