оказион

Речник на българския език

оказио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. оказио̀ни, (два) оказио̀на, м.
1. Остар. Случай, удобен за нещо.
2. Само ед. Продажба при изгодни цени и условия.
3. Предмет, купен изгодно.
4. Разг. Магазин за продажба на стоки при изгодни цени.
прил. оказио̀нен, оказио̀нна, оказио̀нно, мн. оказио̀нни. Оказионен магазин.

Грешни изписвания (7)

  • оказеон
  • окъзеон
  • окъзион
  • указеон
  • указион
  • укъзеон
  • укъзион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-зи-он
непълен член ока-зи-о-на
пълен член ока-зи-о-нът
мн.ч. ока-зи-о-ни
членувано ока-зи-о-ни-те
бройна форма ока-зи-о-на
звателна форма