на

Речник на българския език

1. на частица (тип 191) редактиране

Значение

Разг.
1. Вземи. На̀ ти парите!
2. За изразяване на неочакваност; ето ти, не щеш ли. Говорим за Мария и на̀ — тя насреща.
3. Ето, това е. На̀ ти изненада!

2. на предлог (тип 192) редактиране

Значение

1. Отношение на притежание, принадлежност. Роклята на мама.
2. Отношение към деятел или вършител.
3. Отношение към обект на действието след отглаголни съществителни, образувани от преходни глаголи. Четене на книги.
4. Дателно отношение. Давам на баща си.
5. Отношение към място, където се извършва нещо. Легна на леглото.
6. Отношение към място като посока, обект на действие. Отивам на село.
7. Отношение към място като цел на действието. Отивам на училище.
8. Отношение към обект като обстоятелство. На инат. На късмет. На гладно сърце.
9. Отношение към време като момент на действие. На 2 март замина за София.
10. Отношение към друго действие като едновременно извършване. На тръгване го погледна още веднъж.
11. Отношение към възраст. На десет години е.
12. Отношение към мярка, разстояние. На няколко метра от мене седеше непозната жена.
13. Отношение към начина, по който се извършва действието. Идваха на групи.
14. Отношение към език и др. Пише на гръцки.
15. Отношение към средство, оръдие на действие. Свиря на флейта. Гледам на кафе и на карти.
16. Отношение към промяна във вида, състоянието. Превърна къщата на вертеп.