до

Речник на българския език

до предлог (тип 192) редактиране

Значение

предлог. За означаване на:
1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се разделяме. До утре трябва да сме взели решение. Да пиеш до пет бири, е нормално.
2. Отрязък от време или разстояние, което отделя едно събитие или място от друго. От Търново до София са около 250 км. От юни до септември сме във ваканция.
3. Граница на предшестващ период от време. До двайсет и първата си година нямах проблеми.
4. Достигане на определена цел с проникване във вътрешността на обекта. Отивам до магазина.
5. Непосредствена близост; при, край. Стоя до прозореца. Сядам до теб.
6. Допир; о. Главата ѝ се опря до неговата.
7. Приблизителност. Колата измина до сто километра.
8. Изчерпване на количество, явление и др. Ще се бием до последната капка кръв.
9. Резултат. Докараха го до лудост.
10. Степен на качество, действие и др. Обичам до полуда.
11. Сравнение за установяване на сходство. По качествата си поезията му се приближава до поезията на Борис Христов.
12. Зависимост. Всичко е до пари.
13. Насоченост, адресиране; към. До господин Директора.
До амина. — Винаги, до свършека на света.
До време.Разг. До известно време; временно.
До гроб/живот. — До края на живота си.
До гуша/шия. — Много, до краен предел.
До дупка. — Докрай, без да спирам.
До капка. — До последната капка; докрай.
До корен. — Съвсем, докрай, изцяло.
До под (кривата) круша(та). — До никъде, съвсем нищо или много малко.
До немай-къде.Разг. Прекалено много.
Бия/изтезавам до смърт. — Бия/изтезавам прекалено жестоко.
До уши(те). — Прекалено много, в крайна степен.



ср., само ед. Спец. В музиката — първи тон на гамата.