отстрана

Речник на българския език

отстрана̀ наречие (тип 188) редактиране

Значение

и отстранѝ нареч.
1. Вляво или вдясно от нещо, но не отпред. Мини отстрани.
2. Откъм страничната част на нещо. Отстрани книгата е обкована със сребро.
3. От известно разстояние. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше наред.

Грешни изписвания (7)

  • отстранъ
  • отстръна
  • отстрънъ
  • утстрана
  • утстранъ
  • утстръна
  • утстрънъ