1.
край
—
съществително име, мъжки род
(тип 36)
Значение
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят ѝ дойде на 80 години.
същ. умал. кра̀йче, мн. кра̀йчета, ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.
предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят ѝ дойде на 80 години.
същ. умал. кра̀йче, мн. кра̀йчета, ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.
предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
Синоними
- свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка
- предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг
- заключение, развръзка, разрешение
- резултат, следствие, последица
- област, покрайнина, страна, кът, землище
- (предл.) до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до
- довеждане докрай, завършване
- завършеност, окончателно уреждане, последно изказване
- привършване, изчерпване
- приключване, закриване
- земя
- изход
- окръг, район
- ивица, бордюр, обшивка
- периферия, гребен, ребро
2.
край
—
предлог
(тип 192)
Значение
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят ѝ дойде на 80 години.
същ. умал. кра̀йче, мн. кра̀йчета, ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.
предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят ѝ дойде на 80 години.
същ. умал. кра̀йче, мн. кра̀йчета, ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.
предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
Синоними
- (същ.) свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка
- (същ.) предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг
- (същ.) заключение, развръзка, разрешение
- (същ.) резултат, следствие, последица
- (същ.) област, покрайнина, страна, кът, землище
- до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до
- (същ.) довеждане докрай, завършване
- (същ.) завършеност, окончателно уреждане, последно изказване
- (същ.) привършване, изчерпване
- (същ.) приключване, закриване
- (същ.) земя
- (същ.) изход
- (същ.) окръг, район
- (същ.) ивица, бордюр, обшивка
- (същ.) периферия, гребен, ребро