бордюр

Речник на българския език

бордю̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бордю̀ри, (два) бордю̀ра, м.
1. Само ед. Ивица от бетонни блокове или дялани камъни между уличното платно и тротоара.
2. Бетонен блок или дялан камък, предназначен за полагане на такава ивица.
3. Ивица, кант, шарка по краищата на предмет.

Грешни изписвания (1)

  • бурдюр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бор-дюр
непълен член бор-дю-ра
пълен член бор-дю-рът
мн.ч. бор-дю-ри
членувано бор-дю-ри-те
бройна форма бор-дю-ра
звателна форма