ивица

Речник на българския език

ѝвица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ѝвици, ж.
1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан.
2. Част от територия или повърхност с такава форма. Ивица изорана земя. Крайбрежна ивица.
3. Шарка с такава форма. Одеяло на ивици. Плат на ивици. Оцветяването на зебрата е на ивици.
същ. ѝвичка, мн. ѝвички, ж.

Грешни изписвания (3)

  • ивеца
  • ивецъ
  • ивицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иви-ца
членувано иви-ца-та
мн.ч. иви-ци
членувано иви-ци-те
звателна форма