пояс

Речник на българския език

по̀яс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀яси, (два) по̀яса, м.
1. ист. Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста. Навивам пояс.
2. Широка ивица от кожа, плат или др. материя за препасване; колан.
3. Талия, кръст. Влизам във водата до пояса.
4. Прен. Спец. Ивица от повърхността на земното кълбо, отделена по някакъв признак. Умерен пояс. Часови пояс. Растителен пояс.
Разпасвам си пояса. — Правя, каквото аз искам, действам безогледно.
Стягам пояса. — Гладувам, не си дояждам.
Спасителен пояс. — Гумено приспособление, напълнено с въздух, което се нахлузва на тялото (обикн. на кръста), за да спаси от потъване.

Грешни изписвания (1)

  • поъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-яс
непълен член по-я-са
пълен член по-я-сът
мн.ч. по-я-си
членувано по-я-си-те
бройна форма по-я-са
звателна форма