обръч

Речник на българския език

о̀бръч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀бръчи, (два) о̀бръча, м.
1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво. Наби обръчите на кацата. Рокля с обръчи.
2. Спортен уред в художествената гимнастика.
3. Прен. Обсада, заобикаляне на нещо. Войската стегна обръча около селото.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • обрач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ръч
непълен член об-ръ-ча
пълен член об-ръ-чът
мн.ч. об-ръ-чи
членувано об-ръ-чи-те
бройна форма об-ръ-ча
звателна форма —

Връзки