обкръжение

Речник на българския език

обкръжѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обкръжѐния, ср.
1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение.
2. Прен. Приближени хора от кръга на някого. Той е от обкръжението на бившия президент.

Грешни изписвания (3)

  • обкражение
  • убкражение
  • убкръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-к-ръ-же-ние
членувано об-к-ръ-же-ни-е-то
мн.ч. об-к-ръ-же-ния
членувано об-к-ръ-же-ни-я-та