обкръжѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. обкръжѐния, ср.
1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение.
2. Прен. Приближени хора от кръга на някого. Той е от обкръжението на бившия президент.
1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение.
2. Прен. Приближени хора от кръга на някого. Той е от обкръжението на бившия президент.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- обкражение
- убкражение
- убкръжение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-к-ръ-же-ние | |
|---|---|---|
| членувано | об-к-ръ-же-ни-е-то | |
| мн.ч. | об-к-ръ-же-ния | |
| членувано | об-к-ръ-же-ни-я-та |