блокада

Речник на българския език

блока̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. блока̀ди, ж.
1. Спец. Обкръжаване, обграждане на сухо или по море с войска и военна техника с цел да се изолира или унищожи противникът.
2. Спец. В политиката — изолиране на държава с икономически и политически средства за оказване на натиск. Икономическа блокада.
3. Спец. В медицината — изключване или ограничаване функциите на някой орган чрез въздействието на лекарства върху нервната система.
4. Спец. В някои спортни игри — начин на игра, чрез който се ограничава свободата на действие на противниковия отбор.

Грешни изписвания (3)

  • блокадъ
  • блукада
  • блукадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бло-ка-да
членувано бло-ка-да-та
мн.ч. бло-ка-ди
членувано бло-ка-ди-те
звателна форма