обсада

Речник на българския език

обса̀да — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обса̀ди, ж. Положение на армия около военна цел, чрез което тя се изолира за по-бързо превземане; обкръжение, блокада. Обсадата на Плевен.
прил. обса̀ден, обса̀дна, обса̀дно, мн. обса̀дни.
• Вдигам обсадата. — Оттеглям се от заетото място.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • обсадъ
  • убсада
  • убсадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-са-да
членувано об-са-да-та
мн.ч. об-са-ди
членувано об-са-ди-те
звателна форма —

Връзки