обстано̀вка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи.
2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.
1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи.
2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- обстановкъ
- обстанофка
- обстанофкъ
- обстъновка
- обстъновкъ
- обстънофка
- обстънофкъ
- убстановка
- убстановкъ
- убстанофка
- убстанофкъ
- убстъновка
- убстъновкъ
- убстънофка
- убстънофкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-с-та-нов-ка | |
|---|---|---|
| членувано | об-с-та-нов-ка-та | |
| мн.ч. | об-с-та-нов-ки | |
| членувано | об-с-та-нов-ки-те | |
| звателна форма | — | |