положение

мн. положѐния, ср.
1. Разположение в пространството. Географско положение.
2. Разположение, постановка на тялото; поза. Заемам неудобно положение.
3. Само ед. Състояние на някого или на нещо, обусловено от обстоятелства. Глупаво положение.
4. Само ед. Състояние на обществения живот. Икономическо положение. Международно положение.
5. Само ед. Обществено и материално състояние на някого. Семейно положение.
6. Само ед. Режим, установен от властта. Военно положение.
7. Формулирана мисъл; твърдение. Спорно положение.
• Влизам в положението (на някого). — Съчувствам.
• Човек с положение. — Богат, известен човек.
• Жена в положение. — Бременна.
• Държа се на положение. — Държа се в съответствие с високия си авторитет, престиж.