пункт

Речник на българския език

пункт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пунктът, пункта, мн. пунктове, (два) пункта, м.
1. Определено място със специално предназначение. Наблюдателен пункт. Сборен пункт. Команден пункт.
2. Определено място, точка, която означава раздел от документ или от текст. Не съм съгласен с този пункт.
3. Спец. Мерна единица в печатарската система.прил. пунктов, пунктова, пунктово, мн. пунктови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пункт
непълен член пун-к-та
пълен член пун-к-тът
мн.ч. пун-к-то-ве
членувано пун-к-то-ве-те
бройна форма пун-к-та
звателна форма