станция

Речник на българския език

ста̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ста̀нции, ж.
1. Учреждение, предприятие за обслужване на населението в различни области на живота. Метеорологична станция. Орбитална станция. Телеграфна станция. Радиостанция.
2. Остар. Място, където спират по разписание влакове, както и сградата, която се намира там; гара.
3. Остар. Място, където са се сменяли конете на файтоните при пътуване на дълги разстояния.
прил. станцио̀нен, станцио̀нна, станцио̀нно, мн. станцио̀нни.
Почивна станция. — Постройка за отдих или летуване на работещите (обикн. в определено предприятие или в някаква област); почивен дом.

Грешни изписвания (5)

  • станцеа
  • станцеъ
  • станцея
  • станциа
  • станциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стан-ция
членувано стан-ци-я-та
мн.ч. стан-ции
членувано стан-ци-и-те
звателна форма