гара

Речник на българския език

1. га̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. га̀ри, ж.
1. Голяма железопътна спирка. Отивам на гарата. Товарна гара.
2. Сградата/сградите при такава спирка. Централна гара.
прил. га̀ров, га̀рова, га̀рово, мн. га̀рови.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • гаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-ра
членувано га-ра-та
мн.ч. га-ри
членувано га-ри-те
звателна форма —

2. Га̀ра — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Гаръ

Връзки