спирка

Речник на българския език

спѝрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спирки, ж.
1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др.
2. Малка железопътна гара.
3. Разг. Спиране. Правя спирка в кафенето.

Грешни изписвания (1)

  • спиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спир-ка
членувано спир-ка-та
мн.ч. спир-ки
членувано спир-ки-те
звателна форма