отдих

Речник на българския език

о̀тдих съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си.
2. Свободен от служебни ангажименти период; почивка. Дом за отдих.

Грешни изписвания (1)

  • отдех

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-дих
непълен член от-ди-ха
пълен член от-ди-хът
мн.ч. от-ди-хи
членувано от-ди-хи-те
бройна форма от-ди-ха
звателна форма