мир
—
съществително име, мъжки род
(тип 40a)
Значение
миръ̀т, мира̀, само ед., м.
1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир.
2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир.
3. Липса на война.
4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир.
• Мир на праха му. — Нека почиват тленните останки в спокойствие.
• Нямам мира. — Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно.
• Оставям на мира. — Спирам да безпокоя някого.
миръ̀т, мира̀, само ед., м. Остар.
1. Свят, вселена.
2. Светският живот като противоположност на монашеския.
1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир.
2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир.
3. Липса на война.
4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир.
• Мир на праха му. — Нека почиват тленните останки в спокойствие.
• Нямам мира. — Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно.
• Оставям на мира. — Спирам да безпокоя някого.
миръ̀т, мира̀, само ед., м. Остар.
1. Свят, вселена.
2. Светският живот като противоположност на монашеския.
Синоними
- тишина, спокойствие, покой, застой, безмълвие, самота
- примирение, съгласие, сговор, разбирателство, споразумение
- свят, вселена, природа, всемир
- примирие
- психология, душа, душевност, изживявания, преживявания, представи
- земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда
- почивка, отдих, отмора