приро̀да
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа.
2. Основно съзидателно творческо начало в света. Резултат от дейността на природата.
3. Места извън градовете, селата и др. Отивам на разходка из природата.
4. Прен. Характер, нрав. Човешка природа. Добър по природа.
5. Прен. Същност. Природа на взаимоотношенията между двама души.прил. природен, природна, природно, мн. природни. Природна среда. Природни условия.
1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа.
2. Основно съзидателно творческо начало в света. Резултат от дейността на природата.
3. Места извън градовете, селата и др. Отивам на разходка из природата.
4. Прен. Характер, нрав. Човешка природа. Добър по природа.
5. Прен. Същност. Природа на взаимоотношенията между двама души.прил. природен, природна, природно, мн. природни. Природна среда. Природни условия.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- прерода
- преродъ
- природъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-ро-да | |
|---|---|---|
| членувано | при-ро-да-та | |
| мн.ч. | при-ро-ди | |
| членувано | при-ро-ди-те | |
| звателна форма | — | |