същност

Речник на българския език

съ̀щност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

същността̀, само ед., ж. Вътрешна основа, съдържание, най-важна част, най-главното в нещо. Човешка същност.

Грешни изписвания (6)

  • съштност
  • съштнуст
  • същнуст
  • същнос
  • същнус
  • съшност

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. същ-ност
членувано същ-ност-та
мн.ч. същ-нос-ти
членувано същ-нос-ти-те
звателна форма