същество

Речник на българския език

същество̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. същества̀, ср. Нещо живо, нещо, което съществува; създание, твар. Прелестно същество. Извънземни същества.
Цялото ми същество. — Вътрешният ми мир, съзнанието ми. Цялото ми същество се бунтуваше срещу тази несправедливост.
По същество. — Не формално, а в своята същност, по съдържание. Говореше по същество.

Грешни изписвания (7)

  • саштество
  • саштиство
  • сащество
  • сащиство
  • съштество
  • съштиство
  • същиство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-щес-т-во
членувано съ-щес-т-во-то
мн.ч. съ-щес-т-ва
членувано съ-щес-т-ва-та