твар

Речник на българския език

твар съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

тварта̀, мн. тва̀ри, ж. Живо същество, обикн. животно, насекомо. Тази твар му беше непозната.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. твар
членувано твар-та
мн.ч. тва-ри
членувано тва-ри-те
звателна форма