живот

м., само ед.
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. Произход на живота.
2. Физиологическо съществуване на живите организми. Животът му е в опасност.
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта. Животът ми досега беше хубав. Има дълъг живот.
4. Прен. Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност. Животът на една картина. Животът на една кола. Тази метална част има дълъг живот.
5. Дейност на човека в определена област. Духовен живот. Политически живот. Семеен живот. Начин на живот. Заседнал живот. Светски живот.
6. Реалният свят на човека. Приложение в живота. Животът ще го научи. Сблъсквам се с живота.
7. Прен. Оживление; проява на деятелност, дейност. Къщата се изпълни с живот. Отдавна в сградата нямаше живот.

• Да е живот и здраве. — Да сме живи и здрави.
• Борба на живот и смърт. — Ожесточена борба.
• До живот. — Докато съм жив.
• Вземам живота (на някого). — Убивам.