смелост

Речник на българския език

смѐлост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

смелостта, мн. смелости, ж.
1. Само ед. Качество на смел; безстрашие, храброст. Липсва ми смелост. Обхваща ме смелост.
2. Смела постъпка. Не съм способна на такива смелости. Извършвам голяма смелост.

Грешни изписвания (3)

  • смелуст
  • смелос
  • смелус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сме-лост
членувано сме-лост-та
мн.ч. сме-лос-ти
членувано сме-лос-ти-те
звателна форма