кураж

Речник на българския език

кура̀ж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • кораш
  • кураш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-раж
непълен член ку-ра-жа
пълен член ку-ра-жът
мн.ч. ку-ра-жи
членувано ку-ра-жи-те
бройна форма ку-ра-жа
звателна форма —

Връзки