себеотрица̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. себеотрицания, ср.
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- себеотрецание
- себеутрецание
- себеутрицание
- себиотрецание
- себиотрицание
- себиутрецание
- себиутрицание
- сибеотрецание
- сибеотрицание
- сибеутрецание
- сибеутрицание
- сибиотрецание
- сибиотрицание
- сибиутрецание
- сибиутрицание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | се-бе-от-ри-ца-ние | |
|---|---|---|
| членувано | се-бе-от-ри-ца-ни-е-то | |
| мн.ч. | се-бе-от-ри-ца-ния | |
| членувано | се-бе-от-ри-ца-ни-я-та |