мъжество

Речник на българския език

мъжество̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението.

Грешни изписвания (3)

  • мажество
  • мажиство
  • мъжиство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-жес-т-во
членувано мъ-жес-т-во-то
мн.ч. мъ-жес-т-ва
членувано мъ-жес-т-ва-та