енергия

Речник на българския език

енѐргия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Едно от основните свойства на материята — способност да произвежда работа. Механична енергия. Водна енергия. Електрическа енергия.
2. Човешка сила, способност за работа, за действие.
прил. енергѝен, енергѝйна, енергѝйно, мн. енергѝйни (в 1 знач.). Енергийна база.

Грешни изписвания (5)

  • енергеа
  • енергеъ
  • енергея
  • енергиа
  • енергиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. енер-гия
членувано енер-ги-я-та
мн.ч. енер-гии
членувано енер-ги-и-те
звателна форма