ентусиазъм

Речник на българския език

ентусиа̀зъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Силно въодушевление, душевен подем, желание за дейност. Много скоро те напусна ентусиазмът.

Грешни изписвания (15)

  • ентосеазам
  • ентосеазъм
  • ентосиазам
  • ентосиазъм
  • ентусеазам
  • ентусеазъм
  • ентусиазам
  • интосеазам
  • интосеазъм
  • интосиазам
  • интосиазъм
  • интусеазам
  • интусеазъм
  • интусиазам
  • интусиазъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-ту-си-а-зъм
непълен член ен-ту-си-аз-ма
пълен член ен-ту-си-аз-мът
мн.ч. ен-ту-си-аз-ми
членувано ен-ту-си-аз-ми-те
бройна форма ен-ту-си-а-зъ-ма
звателна форма