възбуда

Речник на българския език

възбу̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Емоционално състояние на нервност, безпокойство. Треперя от възбуда. В състояние на силна възбуда.

Грешни изписвания (3)

  • вазбуда
  • вазбудъ
  • възбудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-бу-да
членувано въз-бу-да-та
мн.ч. въз-бу-ди
членувано въз-бу-ди-те
звателна форма