екзалтация

Речник на българския език

екзалта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация.

Грешни изписвания (11)

  • екзалтацеа
  • екзалтацеъ
  • екзалтацея
  • екзалтациа
  • екзалтациъ
  • екзълтацеа
  • екзълтацеъ
  • екзълтацея
  • екзълтациа
  • екзълтациъ
  • екзълтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-зал-та-ция
членувано ек-зал-та-ци-я-та
мн.ч. ек-зал-та-ции
членувано ек-зал-та-ци-и-те
звателна форма