тревога

Речник на българския език

трево̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. трево̀ги, ж.
1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги.
2. Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария. Бия тревога. Какво трябва да се прави при въздушна тревога?
Бия тревога. — Предупреждавам за някаква опасност.

Грешни изписвания (3)

  • тревогъ
  • тривога
  • тривогъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-во-га
членувано тре-во-га-та
мн.ч. тре-во-ги
членувано тре-во-ги-те
звателна форма