труд

Речник на българския език

1. труд съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

трудъ̀т, труда̀, мн. тру̀дове, (два) тру̀да, м.
1. Само ед. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности. Умствен труд. Разделение на труда.
2. Само ед. Работа, занятие, занимание. Нощен труд. Заплащане според труда.
3. Само ед. Усилие, напрежение. Туристите с труд вървяха по стръмната пътека.
4. Само ед. Резултатът от работа и полученото за нея. Живее от моя труд.
5. Научна работа; книга, публикация. Научни трудове.
Давам/дам си труд. — Полагам усилия, старая се да направя нещо.
Сизифов труд. — Тежък, но безплоден труд.
Не си струва труда. — Не заслужава, излишно е, няма смисъл.

Грешни изписвания (1)

  • трут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. труд
непълен член тру-да
пълен член тру-дът
мн.ч. тру-до-ве
членувано тру-до-ве-те
бройна форма тру-да
звателна форма

2. Труд географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • трут
  • Трут