усърдие

Речник на българския език

усъ̀рдие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Старание, грижливост, прецизност. Работя с усърдие. Влагам усърдие.
2. Упоритост, настойчивост, активност. Проявява голямо усърдие в уреждане на личните си дела.
същ. усъ̀рдност, усърдността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • осърдие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усър-дие
членувано усър-ди-е-то
мн.ч. усър-дия
членувано усър-ди-я-та