неуморен

Речник на българския език

1. неумо̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неумо̀рна, неумо̀рно, мн. неумо̀рни, прил.
1. Който не се уморява. Неуморна работничка.
2. Който не престава; неспирен, упорит. Неуморни лекарски грижи.

Грешни изписвания (7)

  • неоморен
  • неоморин
  • неуморин
  • ниоморен
  • ниоморин
  • ниуморен
  • ниуморин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-мо-рен
непълен член не-у-мо-ре-ния
пълен член не-у-мо-ре-ни-ят
ж. р. не-у-мо-ре-на
членувано не-у-мо-ре-на-та
ср. р. не-у-мо-ре-но
членувано не-у-мо-ре-но-то
мн. ч. не-у-мо-ре-ни
членувано не-у-мо-ре-ни-те

2. неумо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неумо̀рна, неумо̀рно, мн. неумо̀рни, прил.
1. Който не се уморява. Неуморна работничка.
2. Който не престава; неспирен, упорит. Неуморни лекарски грижи.

Грешни изписвания (7)

  • неоморен
  • неоморин
  • неуморин
  • ниоморен
  • ниоморин
  • ниуморен
  • ниуморин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-мо-рен
непълен член не-у-мор-ния
пълен член не-у-мор-ни-ят
ж. р. не-у-мор-на
членувано не-у-мор-на-та
ср. р. не-у-мор-но
членувано не-у-мор-но-то
мн. ч. не-у-мор-ни
членувано не-у-мор-ни-те