непоколебѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
непоколебѝма, непоколебѝмо, мн. непоколебѝми, прил. Който не може да бъде разколебан. Непоколебима увереност.
същ. непоколебѝмост, непоколебимостта̀, ж.
същ. непоколебѝмост, непоколебимостта̀, ж.
Синоними
- неколеблив, устойчив, упорит, непреклонен, несмутим, неотклоним, твърд, непревиваем, непоклатим, неразклатим, траен, постоянен, неотменим
- решителен, непримирим, настойчив, смел, волеви, неотстъпчив
- стоически, спокоен, безчувствен, инертен
- установен, сигурен, последователен
- безстрашен, неустрашим
- верен, предан, лоялен
- непобедим, несломим
- неуморен, неотклонен, неотслабващ, ненамаляващ
- решен
- уверен
- суров, корав
- стабилен, солиден
- категоричен, рязък
- неизменен
- издръжлив
Грешни изписвания (15)
- непоколибим
- непокулебим
- непокулибим
- непуколебим
- непуколибим
- непукулебим
- непукулибим
- нипоколебим
- нипоколибим
- нипокулебим
- нипокулибим
- нипуколебим
- нипуколибим
- нипукулебим
- нипукулибим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-по-ко-ле-бим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-по-ко-ле-би-мия | ||
| пълен член | не-по-ко-ле-би-ми-ят | ||
| ж. р. | не-по-ко-ле-би-ма | ||
| членувано | не-по-ко-ле-би-ма-та | ||
| ср. р. | не-по-ко-ле-би-мо | ||
| членувано | не-по-ко-ле-би-мо-то | ||
| мн. ч. | не-по-ко-ле-би-ми | ||
| членувано | не-по-ко-ле-би-ми-те | ||