устойчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
устойчѝва, устойчѝво, мн. устойчѝви, прил.
1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи.
2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции.
същ. устойчѝвост, устойчивостта̀, ж.
1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи.
2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции.
същ. устойчѝвост, устойчивостта̀, ж.
Синоними
- твърд, стабилен, солиден, масивен, здрав, як, укрепнал, крепък, заздравен, затвърден
- несломим, неподвижен, непроменяем, постоянен
- издръжлив, жизнеспособен, кален, закален, упорит, непоколебим, неподатлив, резистентен
- непогрешим, уверен
- жилав
- траен
- закован
- определен, установен, уговорен, редовен
- балансиран
- неизменен
- неотклонен
- непоклатим
Грешни изписвания (7)
- остойчив
- остуйчив
- устуйчив
- остойчиф
- остуйчиф
- устойчиф
- устуйчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-той-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-той-чи-вия | ||
| пълен член | ус-той-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | ус-той-чи-ва | ||
| членувано | ус-той-чи-ва-та | ||
| ср. р. | ус-той-чи-во | ||
| членувано | ус-той-чи-во-то | ||
| мн. ч. | ус-той-чи-ви | ||
| членувано | ус-той-чи-ви-те | ||