неподатлив

Речник на българския език

неподатлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неподатлѝва, неподатлѝво, мн. неподатлѝви, прил. Който не се поддава на въздействие.
същ. неподатлѝвост, неподатливостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • неподътлив
  • непудатлив
  • непудътлив
  • ниподатлив
  • ниподътлив
  • нипудатлив
  • нипудътлив
  • неподатлиф
  • неподътлиф
  • непудатлиф
  • непудътлиф
  • ниподатлиф
  • ниподътлиф
  • нипудатлиф
  • нипудътлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-дат-лив
непълен член не-по-дат-ли-вия
пълен член не-по-дат-ли-ви-ят
ж. р. не-по-дат-ли-ва
членувано не-по-дат-ли-ва-та
ср. р. не-по-дат-ли-во
членувано не-по-дат-ли-во-то
мн. ч. не-по-дат-ли-ви
членувано не-по-дат-ли-ви-те