непослушен

Речник на българския език

непослу̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непослу̀шна, непослу̀шно, мн. непослу̀шни, прил. Който не е послушен, не изпълнява волята на другите. Непослушно дете.

Грешни изписвания (7)

  • непослушин
  • непуслушен
  • непуслушин
  • нипослушен
  • нипослушин
  • нипуслушен
  • нипуслушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пос-лу-шен
непълен член не-пос-луш-ния
пълен член не-пос-луш-ни-ят
ж. р. не-пос-луш-на
членувано не-пос-луш-на-та
ср. р. не-пос-луш-но
членувано не-пос-луш-но-то
мн. ч. не-пос-луш-ни
членувано не-пос-луш-ни-те