разхайтен

Речник на българския език

1. разха̀йтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени, прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена младеж.същ. разхайтеност, разхайтеността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • разхайтин
  • ръзхайтен
  • ръзхайтин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-хай-тен
непълен член раз-хайт-ния
пълен член раз-хайт-ни-ят
ж. р. раз-хайт-на
членувано раз-хайт-на-та
ср. р. раз-хайт-но
членувано раз-хайт-но-то
мн. ч. раз-хайт-ни
членувано раз-хайт-ни-те

2. разхайтен — мин. страд. прич. м. р.

разхайтен е производна форма на разхайтя (мин. страд. прич. м. р.).