изтърван

Речник на българския език

1. изтърван — мин. страд. прич. м. р.

изтърван е производна форма на изтървам (мин. страд. прич. м. р.).

2. изтърван — мин. страд. прич. м. р.

изтърван е производна форма на изтърва (мин. страд. прич. м. р.).