бездѐлник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. бездѐлници, м. Човек, на когото не му се работи; лентяй. Само безделниците стоят по цял ден в кафенетата.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- безделнек
- бизделнек
- бизделник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | без-дел-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | без-дел-ни-ка | |
| пълен член | без-дел-ни-кът | |
| мн.ч. | без-дел-ни-ци | |
| членувано | без-дел-ни-ци-те | |
| бройна форма | без-дел-ни-ци | |
| звателна форма | без-дел-ни-ко | |