човек

мн. хо̀ра, след дума за количество ду̀ши, м.
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества. Той не е човек.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек.
4. Мъж. Идва някакъв човек.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството.
• Като един човек. — Задружно, заедно.
• Като човек. — Както трябва, хубаво.
• Човек на място. — Решителен, справедлив човек.
• Няма жив човек. — Няма никого.
• Божи човек. — Кротък, смирен човек.