човек

Речник на българския език

човѐк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. хо̀ра, след дума за количество ду̀ши, м.
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества. Той не е човек.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек.
4. Мъж. Идва някакъв човек.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството.
Като един човек. — Задружно, заедно.
Като човек. — Както трябва, хубаво.
Човек на място. — Решителен, справедлив човек.
Няма жив човек. — Няма никого.
Божи човек. — Кротък, смирен човек.

Грешни изписвания (1)

  • чувек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чо-век
непълен член чо-ве-ка
пълен член чо-ве-кът
мн.ч. чо-ве-ци
членувано чо-ве-ци-те
бройна форма чо-ве-ци
звателна форма чо-ве-ко