индивид

Речник на българския език

индивѝд съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. индивѝди, (два) индивѝда, м. Отделно взет човек или животно, отделен екземпляр. Свобода на индивида. Всеки индивид реагира по различен начин на промените в храненето.

Грешни изписвания (4)

  • ендевит
  • ендивит
  • индевит
  • индивит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ди-вид
непълен член ин-ди-ви-да
пълен член ин-ди-ви-дът
мн.ч. ин-ди-ви-ди
членувано ин-ди-ви-ди-те
бройна форма ин-ди-ви-ди
звателна форма ин-ди-ви-де