тип
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
типъ̀т, типа̀, мн. тѝпове, (два) тѝпа, м.
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето ѝ е от друг тип.
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора.
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек.
4. Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип.
5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето ѝ е от друг тип.
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора.
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек.
4. Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип.
5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!