безсрамник

Речник на българския език

безсра̀мник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. безсра̀мници, м. Пренебр. Човек, който няма чувство за срам.

Грешни изписвания (7)

  • безсрамнек
  • бесрамнек
  • бесрамник
  • бизсрамнек
  • бизсрамник
  • бисрамнек
  • бисрамник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-срам-ник
непълен член без-срам-ни-ка
пълен член без-срам-ни-кът
мн.ч. без-срам-ни-ци
членувано без-срам-ни-ци-те
бройна форма без-срам-ни-ци
звателна форма без-срам-ни-ко