безобра̀зник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. безобра̀зници, м. Човек, който върши безобразия.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безобразнек
- безубразнек
- безубразник
- бизобразнек
- бизобразник
- бизубразнек
- бизубразник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бе-зоб-раз-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | бе-зоб-раз-ни-ка | |
| пълен член | бе-зоб-раз-ни-кът | |
| мн.ч. | бе-зоб-раз-ни-ци | |
| членувано | бе-зоб-раз-ни-ци-те | |
| бройна форма | бе-зоб-раз-ни-ци | |
| звателна форма | бе-зоб-раз-ни-ко | |