безобразник

Речник на българския език

безобра̀зник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. безобра̀зници, м. Човек, който върши безобразия.

Грешни изписвания (7)

  • безобразнек
  • безубразнек
  • безубразник
  • бизобразнек
  • бизобразник
  • бизубразнек
  • бизубразник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зоб-раз-ник
непълен член бе-зоб-раз-ни-ка
пълен член бе-зоб-раз-ни-кът
мн.ч. бе-зоб-раз-ни-ци
членувано бе-зоб-раз-ни-ци-те
бройна форма бе-зоб-раз-ни-ци
звателна форма бе-зоб-раз-ни-ко